По ангелите всеки би те пратил,
по дяволите - само аз ще мога.
Защото знам, че истински приятел
не се избира, а е дар от Бога.
Когато по течението бурно
в посока грешна ти се понесеш,
ще стана сал, да мога да те върна
с прегръдката на двете си ръце.
Повярвай ми,приятелю, аз мога
за името ти, заради честта,
с нозете боси да загасям огън,
дори когато близо е брегът.
Където и да си, ще бъда сянка,
до тебе неразделно ще вървя,
и във кръвта си се кълна, че няма
да те предам - за нищо на света!
Автор: Валентин Йорданов