Седни до мен да ти разкажа...
Нали ме питаше за любовта?
Каквото мога ще ти кажа.
Дано съм ти полезна със това.
Ти млада си и затова - припряна
и може би очакваш някакъв любовен гръм,
но всъщност любовта пристига бавно -
на пръсти и е като сън.
Тя няма аромат и форма.
Не можеш да я пипнеш със ръце.
Прегръща нежно. Цяла те изпълва
и котва пуска в твоето сърце.
За нея казват, че е действие и чувство.
А тя е всичко - огън и вода,
творец велик, непреходно изкуство,
ваятел на човешката душа.
Тя прави хората щастливи.
Над корист ангел я държи.
Тя дава всеотдайно сили
и след смъртта да продължи.
Тя не обича да се крие
и лесно е да я съзреш
във поглед влюбен на момиче,
в очи искрящи на младеж.
Усеща се в хармонията вкъщи.
Обгръща те, а все си във копнеж.
Проблясва в чаши със червено вино
и в пламъка на романтична свещ.
Тя гали нежно по главите
онези чисти, малки същества -
децата, с искреност пропити.
Това е, дъще, любовта.
Тя грижа е и към родителите стари,
които чакат с четири очи
да се отвори, скърцайки вратата
и младост малко да ги връхлети.
Любов е помощ за приятел,
изпаднал в бездна, във беда.
С куража си да го превърнеш във мечтател -
да помни силата на твоята ръка...
Аз от живота си това научих...
Каква е дефиницията за любов?
Ти запомни, че тя е всичко -
единствен смисъл на човешкия живот.
Детелина Стефанова