Сънувам лято. Още го умея.
Съвсем като наужким и наяве.
Обичам тишината ти. Във нея
не мога и не искам да забравям...
И просто помня всички ветрове,
с които ме отнесе надалече.
С усмивка ми направи две криле,
а после преобърна ме на вечност...
А после стана много много светло.
И някак наше. Някак бяхме ние.
Докоснах се до прага на небето ти
и вече имах място да се скрия...
Загубих се в очите ти. Не знам
доколко мога да объркам всичко.
Сънувам лято. Просто само там
през всичките сезони те обичам...

Мира Дойчинова - irini