Понякога бях лъчезарна,
раздавах нежност и смях.
На живота бях благодарна
усмихната, слънчева бях.
По пътя си срещах неволи
и смело заставах пред тях.
В сърцето ме бяха проболи,
но често победител аз бях.
Друг път, лоша, сърдита
стаила в душата си яд,
нападайки търсих защита,
не исках да бъда, но бях.
Тъй често и много самотна,
за всеки и всичко скърбях.
Потъвах и плачех сиротна -
сред хора самотница бях.
Обичах, но бях и обичана.
Желаех, мечтаех, копнях.
Аз сетих и болка родилна -
колко пъти майчица бях.
Сама оценявах се строго,
вглъбена, всичко разбрах.
Сред образи толкова много
щом бях, аз всъщност живях.
Анета Саманлиева