Един човек, вървейки забелязал пеперудка, която се опитвала да се измъкне от пашкулчето си. В стремежа си да стори добрина, извадил нож, разрязал пашкулчето и измъкнал оттам недоразвитата пеперудка. Телцето й било слабичко, а крилцата недоразвити. Човекът останал да я наблюдава с надежда, но тя така и не полетяла до края на живота си. Човекът не бил достатъчно мъдър, за да осъзнае, че чрез усилието за излизане от пашкула, течността от тялото на пеперудата преминава в крилата, за да могат да се разгърнат и да полети.
Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива. Понякога именно усилието ни е необходимо в живота. Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, щяхме да сме ощетени. Нямаше да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога нямаше да полетим.