С
лавей, кацнал на едно високо дърво, пеел според обичая си. Зърнал го сокол, който търсел храна, спуснал се и го грабнал. Захванал славеят в предсмъртния си час да се моли да го пусне. Изтъквал, че той не достига да запълни стомаха на един сокол; че соколът, когато се нуждае от храна, трябва да се насочва към по-едрите птици. А соколът го прекъснал с думите:
— Та аз толкова ли съм глупав, че да изпусна от ръцете си готовата храна и да гоня някаква въображаема?
Така и между хората: безразсъдни са тези, които в надеждата си да получат нещо повече изпускат това, което е в ръцете им.
Езоп